На учителите с любов…

Стачката на учителите продължава!

Уважавам желанието на хората да стачкуват, да искат неща – така се прави гражданско общество или поне така твърдят в дебелите книги. Да ама за стачката на учителите няма да се съглася и да ги подкрепя. Защото тук говорим за различни неща. Винаги съм знаел, че в училищата има два типа хора – учители и преподаватели. Дори в елитната гимназия, която съм завършил е имало такива. Имаше учители, които те учат на всичко – освен на предмета, на нещата от живота, култивират те и те превръщат в човек. Има и хора, които влизат и разказват със свои думи текста от учебника. За първите винаги съм смятал, че заплатите трябва да са високи, а за вторите ниски. Защото да си учител е нещо специално.

Та за сегашната стачка. Аз имам само един въпрос, който искам да ми отговарят драгите стачкуващи учители: Как ще говорят какво трябва и какво не трябва да се прави и за морални норми след тази пародия? 

Защото не е морално да изнудваш държавата. Не е морално да сметнеш едни заплати, а после да се окаже, че искаш други. Не е морално да искаш пари от държавата, но да не си готов да плащаш данъци за уроците, които ще даваш.  А все пак това, което детето научава повече в училище не е формулата на готварската сол, а какво е добро и лошо – какво е морално и какво не – лично мнение. Поправете ме ако греша.

И ако нещо не вярвам – то е, че децата се подиграват на бедните си учители. Аз съм се подигравал на много мои учители – но знаете ли защо – не защото са бедни, а защото са влизали пияни в час. Тогава какво се случва?

И какво се получава – не харесват диференциирано заплащане, не харесват да декларират странични доходи, не харесват да не им се вдигне заплатата тройно. При всяка стачка накрая се правят компромиси и задължения от двете страни, а не с лакомията напред – да притиснем обществото и да искаме докато не получим всичко. Ако бяхте автобусни шофьори щях да ви разбера. За съжаление все повече и повече стигате да не сте хора на науката, а прости бачкатори. И после искате и отношение..

Надявам се, драги ми учители, да се замислите следващия път като викате Оставка и  подскачате пред президентството за едни други хора, пред които сте се заклевали уж. И не се учудвайте защо на 24 май няма да получите цвете…

Ако зависи от мен ще получите наденица, щом храната за вас е повече от идеалите…

Тежка е княжеската корона…

Уважаеми читателю здравей,

Сигурно се чудиш кой е този княз, който публикува в този блог. Защо княз – дълга история, която не ми се разказва в момента, но в определен момент от съществуването на този блог, сигурно ще я споделя.

Та аз съм княз Максим I и да, аз съм егоцентрик, вярвам, че Земята се върти около мен и около моя свят и че аз съм важен с моето мнение. Целта на този блог е да събира моите мисли, подчинени на една теория – в нашата прекрасна родина и прекрасно общество няма аристокрация. Не, не говоря за хора с корони и титли – такива има – шефът на Биад носи такава титла. Става дума за култура. Все повече в България високата култура запада. Създавана главно от интелигенция, тя трябва да се поддържа от аристокрацията – никъде изкуството не се е създавало за служба на народа – това изкуство – ако има такова е ниско – това е чалгата и субкултурата. Ама при нас такова нещо няма – как да се борим с чалгата, пошлото, лошото в това общество, като нямаме високо, непошло, добро. Като няма кой да го създаде. На тези страници ще публикувам мои размисли точно върху това, кога как и защо се създава висши неща в България и ще плюя по лошото. Не че съм идеален и възвишен, но приемайки всичко лошо, никога няма да оцелееш. Както е казал Лео Бърнет – Посягай винаги към звездите, не защото ще ги стигнеш, но поне няма да си изцапаш ръцете с кал